Автор: Георги Караманев, karamanev.me Следвайте Гласове в ТелеграмЗнам какво си мислите!Разбира се, нищо подобно,

Автор: Георги Караманев, karamanev.me Следвайте " Гласове " в Телеграм

Знам какво си мислите!

Разбира се, нищо сходно, концепция нямам какво ви се върти в главата. Оказва се обаче, че това реторично изказване незабелязано се трансформира в самата истина.

Технологиите към този момент разрешават мозъчните сигнали да се „ превеждат “ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения разсъдък и прословутия GPT, може да пропуснем една голяма стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, академик и правист с голям опит.

„ Днес към този момент има компании, които са способни да декодират мозъчните талази “, сподели тя на международния конгрес в Давос при започване на годината.

Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще докара ли това до цялостен надзор, или ще направи живота ни по-удобен?

„ ИИ към този момент е кадърен да разчита мислите ни “, както си го „ показва “ логаритъмът MidJourney

Изтичане на мозъци

Звучи много примамливо. Само си помисляш какво ти се хапва за вечеря, умното устройство „ чува “ и се погрижва ястието да те чака вкъщи. Докато караш, то следи тонуса ти и сега, когато задремеш, стопира колата. „ Прочита “ настроението ти и незабавно подготвя съгласно него фийда на обичаната обществена мрежа. Накрая сортира и най-точния сериал, удобството е обезпечено.

Дадена вест те натоварва? О, нищо сходно няма да видиш повече. Някой се готви да те ограби? Няма по какъв начин да стане, неговото устройство незабавно е предало където би трябвало.

Дотук добре. Но какво ще се случи, в случай че работодателят или пък сътрудникът ти в живота получи достъп до всичките ти мисли?

На пръв взор това са сюжети и въпроси от научната фантастика, които обаче тихичко излизат от нея, нахлуват в действителността и доста скоро ще би трябвало да им търсим отговори.

Нита Фарахани

Хакери на човешките души

„ Със сигурност ще се изненадате да научите, че бъдещето към този момент дойде “, сподели в своята тирада в Давос Нита Фарахани. „ Благодарение на изкуствения разсъдък към този момент е допустимо да декодираме мозъчната интензивност по способи, които в никакъв случай не сме подозирали, че са вероятни. Всичко, което мислите, всичко, което чувствате, се трансформира просто в данни, големи масиви от данни, които могат да бъдат декодирани от изкуствения разсъдък “.

Думите ѝ отекнаха на форума на най-богатите, където се събират международните водачи, с цел да обсъдят бъдещето. Тя не насочва погледите към тематиката за първи път, изследователката от дълго време пробва да притегли вниманието към този рядко обсъждан въпрос. Както го назовава самата Фарахани, „ борбата за мозъка “.

Тя не е инцидентен човек, знае какво приказва и доказателство не е единствено фактът, че е поканена да приказва точно в Давос. Нита Фарахани работи в университета Дюк, професор е по право и по философия. Бакалавърската ѝ степен е по биология, има магистратура по биотехнологии. А главната ѝ тематика на работа са етичните страни на технологиите, изключително ще се отнася до тези, свързани с бъдещето ни като тип. От 2010 до 2017-а е част от съвета по биоетика, основан от тогавашния американски президент Обама.

Снимка: Nadezhda Moryak

Мисля, затова живея

Наистина ли мозъкът ни, толкоз комплициран орган, извел ни на гребена на еволюцията, се оказва толкоз елементарен за „ прочитане “? Никак дори. Не можем към момента да разбираем нито метода, по който работи, нито да го уподобим, колкото и да назоваваме новите технологии, които създаваме, „ изкуствен интелект “. Оказва се обаче, че не е чак толкоз мъчно да улавяме и да декодираме част от сигналите, свързани с метода, по който той обработва информацията.

Първият вид е явен. Макар в последно време да не попада толкоз постоянно в светлината на прожекторите, мозъчно-компютърният интерфейс е направлението, посредством което ще се свържем с компютрите най-буквално – посредством чип, вграден в мозъка.

Най-популярната разработка е планът „ Неуралинк “, посредством който Илон Мъск е уверен, че ще реализира дълго чакания пробив… Само че той, както наподобява, в последно време е прекомерно ангажиран с модерирането на Twitter и с работата си по това да спре разработките на ИИ и няма време да се концентрира върху чипирането. Или пък просто начинанието се оказа прекомерно комплицирано?

Мисълта се рее

За момента сериозните пробиви се задават в другото направление – устройствата, които са способни да уловят и декодират мозъчните талази, като просто се приближат до главата ни. Напредъкът в тази област е впечатляващ. Това, съгласно проф. Фарахани, ще разреши доста скоро да имаме комфортни джаджи в всекидневието си, които могат да уловят настроението ни, да преценят дали сме съсредоточени и какво си представяме. Създавайки доста нови предизвикателства…

Балоните на филтрите, подправеното улеснение от това логаритъмът да взема решение кое е значимо за нас… А след това идват в цялата си дълбочина съзнаваното и неосъзнаваното в картини, които е мъчно да си представим уловени и биха изправили брадата даже на Фройд.

Звучи ви утопично? Ето една вест отпреди месец. Японски учени създадоха технология, посредством която могат да реконструират изображение, забелязано от индивида, по мозъчните му талази. Използват данните от функционален ядрено-магнитен резонанс, а пробивът идва, откакто прибавят опциите на последните генерации технологии с изкуствен интелект.

Stable Diffusion е платформа за генериране на изображения по изложение, доста сходна на по-популярните DALL·E и Midjourney. Тази невронна мрежа е с отворен код и това я прави чест избор за научни разработки. Японците са дообучили логаритъма с данните от изображения, показвани на четирима доброволци и съответните реакции на мозъка им – кои са дейните области. Всеки от тях видял по 10 000 допустимо най-различни изображения.

„ ИИ чeтe човешкия мозък “ съгласно MidJourney

Въпрос на визии

В тази активност дейни са две елементи от мозъка – темпоралният лоб е виновен за наличието на облиците, а тилната област, където е зрителната кора, пресъздава размера и общото разположение на обектите.

И не щеш ли логаритъмът се оправя прелестно със задачата. След това, въз основата на данните, той се оказва кадърен доста добре да „ рисува “ формите и даже цветовете на картините, видени от доброволците. Да прочете какво те виждат!

Да, съвършенството към момента не е тук, само че резултатът е незабравим, можете да се убедите сами. Особено откакто става дума за пилотни проучвания, освен това с дребен брой доброволци. Смята се, че точността на възпроизвеждане е 80%, което кара учените да напишат в обявата си, че „ това ни разрешава дейно да четем мислите на хората. Нашият способ, основан на човешката мозъчна интензивност, може да реконструира изображения с задоволителна резолюция и висока семантична акуратност “.

„ Точността на новия способ е впечатляваща “, споделя Айрис Грьоен, професор по невронауки от Университета на Амстердам.

Всичко това е прелестно! Този вид технологии дават обещание толкоз много… Ще разрешат да поддържаме връзка с хора, които са изцяло парализирани и няма по какъв начин другояче да показват мислите си. Ще можем да научим повече за работата на мозъка, да „ записваме “ сънищата си, даже да забележим какво сънува домашният ни любимец…

Отгоре са изображенията, показани на доброволците, а изпод – възпроизведените от логаритъма

С мисъл за смисъла

„ Ние, хората, би трябвало да свикнем с концепцията, че към този момент не сме мистериозни души. Вече сме просто животни, които могат да бъдат хакнати “, сподели в тирада още веднъж пред международния стопански конгрес в Давос, само че през 2020-а Ювал Ноа Харари. С типичната си изразност той рисуваше картината на тоталитарна страна, да вземем за пример Северна Корея, която е намерила метода да управлява хората дотолкоз, че да им чете мислите. Харари изведе и формула: B x C x D = AHH – знанието ни за биологията, умножено по опциите на компютрите и по данните, с които разполагаме, се трансформира във опцията хората да бъдат „ хакнати “.

Е, 3 години по-късно, съгласно Нита Фарахани, това към този момент е реалност. Случва се благодарение на разнообразни технологии. Освен упоменатия ЯМР, тук се включва и много по-масово достъпнато технология на правилото на ЕЕГ – електроенцефалографията, при която мозъчните талази се наблюдават благодарение на електроди.

Пробивът идва с напредъка и на изкуственият разсъдък. Подходът, употребен от японските учени, може да се окаже сполучлив в толкоз други посоки. Така даже не е нужно да опознаваме чак толкоз физиологията и метода на работа на мозъка. Достатъчно е да пуснем модерните логаритми в коронната им роля – да проучват закономерности от огромен размер данни.

Вляво е изображението, показано на доброволците, в средата – това, генерирано от логаритъма единствено по мозъчни талази, а вдясно – допълнено и с текстови описания от доброволците

Ден на отворените порти

„ В бъдещето, и имам поради напълно близкото бъдеще, тези устройства ще станат нормална форма на взаимоотношение с всички други. Това е вълнуващо и обещаващо бъдеще. Но също по този начин и ужасно бъдеще “, сподели в речта си проф. Фарахани.

„ Наблюдението на човешкия мозък може да бъде мощно, улесняващо, потребно, да трансформира работните места и да направи живота ни по-добър. Но също така има антиутопична опция да бъде употребявано за употреба. Да извадим на повърхността нашето най-скрито и нелицеприятно „ аз “. “

Къде тук идва границата? Никой не знае, само че въз основата на наличните пробиви, много самоуверено можем да отпуснем въображението си. Може ли да се проучват закономерностите сред мозъчните талази и склонността да вземем за пример човек да извърши закононарушение? Логиката сочи, че няма спънка. Но какво идва след това? Дали ще се озовем в едно бъдеще без закононарушения, или в цифров концлагер?

Започваме с изображенията, какво ще „ четем “ след това? Емоционалното положение, равнищата на централизация. Това кое ни радва и кое ни натъжава, кое ни е смешно. За кого ще гласуваме и какво си мислим за индивида отсреща. Или пък паролата за имейла ни или за банковата карта…

Снимка: MART PRODUCTION

Мозъчна офанзива

През последните години значително са научните проучвания, които демонстрират, че е допустимо да се разчитат все по-комплексни мозъчни функционалности. В подобен вид проучвания влагат съществени суми и огромните софтуерни компании, изяснява проф. Фарахани.

„ Нисан “ да вземем за пример създава технологии за разчитане на страстите на водача, „ Нилсен “ – за проучване на потребителското държание за по-успешен маркетинг. „ Икеа “ изследва по какъв начин творбите на изкуството въздействат върху мозъка, а последователно изследването се насочва към това по какъв начин по-успешно да се продават стоките. В Китай пилотни планове наблюдават мозъчните талази на служащи във заводи, военни, водачи на високоскоростни влакове.

Фарахани допуска, че първите промишлености, които ще се възползват, са компютърните игри, опазването на здравето, авиацията, невромаркетингът. Според нея сме на най-малко 5 години разстояние до това да можем да разчитаме напълно мозъчната активност, а може би в никакъв случай няма да достигнем подобен стадий. Но към този момент е тук времето, когато технологията работи за съответно задание, както в образеца с изображенията.

„ Когнитивна независимост “ съгласно MidJourney

Вълнуващи талази

Технологичните въпроси се вземат решение, явно, много бързо, само че не е по този начин с етичните, както с цялостна мощ важи и що се отнася до изкуствения разсъдък.

Всички обичаме да ни става все по-удобно, нали? Доста по-готино е да има прахосмукачка, която да ни прави работата. Или фийд, който да ни събира най-важното. Може би не е инцидентно, че на британски това е думата освен за листата на обществените мрежи, само че и за фураж, захранка. Това, че се заобиколихме с новините, които желаеме да четем, с мненията, които доста ни харесват или противоположното – ни ядосват, към този момент един път радикално промени метода, по който поддържаме връзка и по който възприемаме света.

Всичко това може да продължи с нова мощ и в доста плашещи измерения, когато напреднат технологиите за „ четене на мозъци “, предизвестява проф. Фарахани.

„ Представете си един антиутопичен, само че напълно действителен сюжет, работодателят да употребява технологиите, с цел да следи чиновниците си – какъв брой са съсредоточени, по какъв начин си правят работата, какво мислят за клиентите “, споделя изследователката. „ Когато комбинирате следенето на мозъчната интензивност с други технологии за наблюдаване, силата става много плашеща “.

Мислиш ли?

„ Всичко това има някои огромни преимущества. Например, хората няма да има потребност да пишат текстови известия и да карат, ще могат да ги изпращат просто с мисълта си. Но минусът е, че ненадейно даваме достъп до най-личната и сензитивна информация, която имаме… на Фейсбук, Гугъл и други софтуерни компании, като няма гаранции, че с тази информация в последна сметка няма да бъде злоупотребено против нас, няма да се опитат да ни манипулират или да трансформират това, което е в нашия мозък “.

Показателно съгласно нея е по какъв начин се отнасяме към тематиката през днешния ден. Никой няма време да чете дългите условия, оставяме данните си онлайн на колосите, без да си даваме сметка до какво може да води това. Всичко това обаче минава на ново, още по-опасно равнище, когато става дума за най-личното. За личните ни мисли и емоции…

„ Хората са станали толкоз спокойни и са привикнали да предават данните си, без да виждат какви са вредите от това. Отказахме се от съвсем всеки различен тип дискретност и персонални данни, свободата на мисълта е единственото пространство, което всички постоянно сме приемали, че ще бъде свещено и ще е предпазено “, споделя изследователката. „ Ето за какво се притеснявам, че това, което ще се случи, когато става дума за мозъчни данни, е, че удобството и факторът „ уау “ ще накарат множеството хора да се възползват, без да се замислят за следствията “.

Снимка: David Cassolato

Последният бастион на свободата

Именно по тази причина съгласно нея е значимо час по-скоро да създадем направлението „ когнитивна независимост “. Да заложим някакви етични ограничавания, които този път да изпреварят технологията, а не да излязат на дневен ред, когато следствията към този момент са тук. В този случай е прекомерно евентуално те да бъдат необратими. Както споделя проф. Фарахани, тогава ще сме изгубили „ последния бастион на свободата си “.

Ограниченията би трябвало да включват области, които да бъдат неразрешени за този вид технологии. Да подсигуряват, че постоянно ние ще сме тези, които носят правата да скрият мислите си, да забранят достъпа.

Дали най-после няма да се окаже прав точно Харари? С концепцията, че към този момент не сме мистични души, а просто животни, които могат да бъдат хакнати…

Имаме много тематики за размисъл. Задава се още една технология, за която не сме готови като цивилизация. Нека се замисляме за такива тематики по-често. Преди, в един миг да се окаже, че някой може да види какво си мислим и да го употребява против нас…

Инфо: karamanev.me